Тирамису

Обожавам италианската кухня, ето защо реших да направя този прочут десерт. Преди не бях опитвала Тирамису, но след като го вкусих това стана един от любимите ми десерти.
Различни източници свидетелстват, че този десерт е създаден в Тревизо в ресторант "Le Beccherie" от сладкаря Роберто Лингуаното, наричан Лоли.Тирамису има несигурна и разпределена поне между три италиански региона история, свързана с неговия произход.Тосканската виагра: най-разпространената легенда разказва, че през XVII в. Великият дук на Тоскана Козимо III де Медичи решава да посети Сиена за няколко дни. В негова чест е създаден сладкиш - разкошен и апетитен, но с обикновени продукти и лесен за приготвяне. Десертът става особено популярен и много бързо се разпространява в двореца. Точно тук получава, според тази версия, своето наименование, защото започват да му предписват качества на афродизиак и да го наричат “tirami su”, което буквално означава “вземи ме, дръпни ме”, може би от комбинацията от продукти и най-вече от захарта и кафето.


Продукти:
  • 4 големи жълтъка
  • 100 гр. захар
  • 120мл. вино Марсала (може да се замени с мартини или ликьор)
  • 400гр. Маскарпоне
  • 250 мл. сладкарска сметана
  • бишкоти "Савоярди"(около пакет и половина)
  • Какао на прах за поръсване
За бишкотите:
  • 150мл. силно кафе
  • 2 суп.лъж. захар
  • 100мл. вино Марсала(може да се замени с мартини или ликьор)

Прави се силно кафе, по възможност еспресо. Докато е топло в него се разтваря захарта и се оставя да изстине.
Добавя се виното и се оставя на страна.
За крема Забайон жълтъците се разбиват със захарта с миксер, докато побелеят. Слагат се в подходящ съд за водна баня.
На котлона се оставя тенджера с вода и се оставя да заври. Купата с жълтъците се слага над водата. Към жълтъците се добавя виното Марсала. Разбъркват се непрекъснато с шпатула, докато кремът се сгъсти.
След като кремът Забайон е готов, купата се маха от водната баня и веднага се слага в по-голям съд със студена вода. Кремът продължава да се разбърква, докато се охлади. Оставя се на страна.
В отделна купа се разбива маскарпонето с миксер.
Името "mascarpone" вероятно идва от "mascherpa" (на ломбардски диалект), който буквално означава “сметана”. За разлика от другите сирена, не се получава от мляко, а от сметана, така че не може точно да се квалифицира като сирене. В нашите магазини съм виждала 2 марки Маскарпоне, аз лично предпочитам "Galbani".

Към него се прибавя охладения крем Забайон. Разбърква се с шпатула. Накрая се добавя гъсто разбитата сметана.
Приготвя се тава от йенско стъкло или друга подходяща тава с приблизителни размери 29 х 18см. Половината бишкоти се потапят за кратко в студеното кафе с Марсала, една по една и се нареждат на дъното на тавата.
Тези бишкоти получават името си от района, от който произхождат – Савоя и от древното кралство Себаудо, Сардиния. Това са сладки и много леки бисквити, с ронлива и гъбеста структура. Тяхната форма, един смачкан цилиндър със заоблени ръбове, прилича на огромен пръст (на англ. се наричат lady fingers, т.е пръстът на дамата).
Тези сладкиши са известни от края на XV век, когато са създадени в двора на Савойския дук Амедео VI като подарък към краля на Франция по повод негово посещение. Бишкотите бързо стават популярни в дворцовото обкръжение.

Върху тях се разпределя половината крем, като се притиска леко с шпатулата за да запълни всички празнини. Процедурата се повтаря с останалата половина бишкоти.
Най-отгоре се разпределя останалия крем и се заглажда. Съдът се покрива с прозрачно фолио. Десерта се слага в хладилник за най-малко 4 часа, но е препоръчително да престой 24 часа. Преди да се сервира се поръсва обилно с какао през ситна цедка. Разрязва се на квадрати.
Бон апети!

Коментари

Популярни публикации от този блог

Ябълков сладкиш със захарни трохи

Сладко от портокалови кори